Хапки от реалността, запечатани с камерата на един телефон, обикновенно с по един човек на кадър, всеки със спартанско описание, но с цел една - виртуален снимкоблог... за двама!
Петък. А ние сме във Варна. С Дени, Криси и Фи. На кафенце, без да бързаш за никъде, не трябва да ходиш на работа, чакаш фреша си и въобще обичаш да бъдеш във Варна - град с дух.
Снимка от крепостта над Мезек. Долу се вижда част от селото, от където се чуваха руски военни маршове. На центъра имаше скара-бира, сергии, люлки и захарен памук.
Хайде пак на Костенец - този път с Борката и Миленка. Малинките са пораснали, но има още малко докато почнат да дават плод. После ще има да се бере много (дано!) Уникално място, което винаги ме кара да гледам хоризонта на 360 градуса.
С Мимка и Иво в кафето на ресторант Pastarito пием Mojito по случай дипломата на Дени по испански Delle. Както винаги те са усмихнати и готини, и все така да ни се обаждат спонтанно на по кафенце и други работи! Честито, Слънчице и наздраве!
Точно над село Усойка се намира хотелски комплекс Кабеи. Мястото изглежда е ново и хората си го правят със старание и творчество (и паричната подкрепа на ЕС). За съжаление басейна не работеше, но пък карахме водно колело в язовирчето. Около комплекса има пътечки за поход из близките хълмове.
Едно интересно решение в центъра на града. По празниците работеше единствено Историческият музей, където видяхме копие на Самарското знаме (там съвсем заслужено).
Високо над Сливен. Гледаме възстановка на Априлското възстание, слушаме песни и стихотворения - дошли са групи от всички близки села и всяка е подготвила програма. Разбира се има скара - бира. Бум!