Мили татко,
Кога се извъртяха
И как времето е неусетно.
Бърза, бърза и лети
Едно, две, три...
До десет години-дни,
Мили татко,
Без теб. О, как ми липсваш
Понякога!
Да ти разказвам само!
И да докосвам тревата
Над твоето рамо,
Мили татко. Замрежен е
Погледа, но не и сетивата.
Че ти си бил
И ще бъдеш във мен.








